МАНДЍНГО, мн. няма, ср. Общо название на група африкански народи (бамбара, диула и малинке), обитаващи Судан, Гвинея, Кот д’Ивоар, Буркина Фасо и Сенегал. Най-личната народност [в Сенегал], която се числи към групата манде, е мандинго, заселена в областта на горното течение на р. Сенегал. Л. Мелнишки, С, 36. Когато европейците слезли за първи път на Брега на Слоновата кост, те заварили там негри от народността мандинго, тихи и миролюбиви. ВН, 1959, бр. 2571, 4. Страната [Гвинея] е била населявана от много племена, най-многобройни от които са фулбе, мандинго, сусу и други. Д. Филипов, Г, 15.