МАНДОЛЍНА ж. Музикален струнен инструмент с крушовидно изпъкнало тяло и четири двойки струни, които издават тон, като се дърпат с пръсти или със специално рогово перце. Момъкът засвири на мандолина и запя. Запяха и девойките. Ст. Станчев, ПЯС, 92. — А пък какъв е музика-а-ант .. О, само да зърне, само да му се мерне отнейде китара, цигулка, мандолина! Д. Калфов, Избр. разк., 172. — Какъв весел човек беше... Като засвири на мандолината ония румънски песни — краката ти сами играят. П. Незнакомов, МА, 105. Цигулките замлъкнаха .., откъм стълбището дръннаха мандолини и многострунни китари. А. Христофоров, А, 258.
— От ит. mandolino.