МА̀НДРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, където е имало мандра1 (в 1 и 2 знач.). А той лек, пъргав като дива коза скачаше по камънака, спираше се на вършинките, гледаше учуден от мандрището заревото на далечните пожари. З. Сребров, Избр. разк., 58.
