МАНДРУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Паса и доя овце на мандра1 (в 1 и 2 знач.). „Довице, млада кралице, / ти си снопето събирай, / ний ще си минем, заминем / на Ирин-Пирин планина, / дето си Стоян пладнува, / пладнува Стоян, мандрува.“ Нар. пес., СбВСт, 257. Цяло село се струпа, когато завикаха майсторите от покрива, сума дари се развяха като на сватба. Нямаше го само дядо Генко. Бяха дигнали овците някъде по Веслеца да мандруват. Ст. Даскалов, МЧ, 151. мандрувам се страд. Стопаните твърдят, че агнетата са малки и че традиция е да се мандрува след Гергьовден и пр. РД, 1950, бр. 138, 2.