МАНЀВРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до маневра или е свързан с маневра (в 1, 2, 3, 5, 6 и 7 знач.). Цяла дружина пленници, румъни, строят широк маневрен път през планината. Д. Калфов, ПЮН, 132. За бронираната бригада и 2 (втора) конна дивизия, които преди това бяха сковани в тясното планинско дефиле на р. Власина, се откриха възможности за стремителни маневрени действия. НА, 1959, бр. 3437, 2. Разсеян като болен човек, Виячев записваше на мостика маневрените команди. Н. Антонов, ВОМ, 49. Изпратиха го на курсове, след това го назначиха маневрен стрелочник на близката голяма гара. М. Марчевски, П, 140. Вятърът шумеше по разлистените корони на старите салкъми, откъм гарата пропищя свирката на маневрен локомотив. А. Гуляшки, СВ, 210. Маневрен влак. Маневрена бригада. Маневрено пространство. Маневрена способност. Маневрено изкуство.
2. Който има способност бързо да променя посоката на движението си, да маневрира; подвижен. За да бъдат по-маневрени групите, командирът и комисарят взели от бойците единствената картечница и пушките и ги заровили в земята. Сл. Трънски, Н, 655. Дърворезачката тръгна плавно по тротоара. Беше много маневрена машина, обърна се кръгом на един метър място. Й. Радичков, СР, 215. В едно от златните находища в Урал е изпробвана нова машина за промиване на злато .. За разлика от обикновените драги, тя е много маневрена и с малки габарити. ВН, 1963, бр. 3819, 4. В началото нашите [футболни] играчи бяха изненадани .. и не можаха да реагират навреме, не съумяха да покриват маневрените си противници. ВН, 1960, бр. 2875, 3.
◊ Маневрена война. Воен. Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. Противоп. позиционна война. Маневрената война е типична за съвременните условия и се характеризира с използване на средства за масово поразяване, авиация, танкове и моторизирани войски, с бързо изменение на обстановката и непрекъснато развитие на бойните действия.