МАНЕВРЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Извършвам маневри, маневра. Макар зле и недостатъчно въоражени, въстаниците маневрирали успешно и с необикновена храброст громели своя заклет враг. Г. Караславов, Избр. съч. III, 249. Полските отряди оставаха малки, постоянни единици, гъвкаво маневрираха между съединенията .. на генерал Каров. Д. Вълев, Ж, 50. Понеже нашият колега бързаше да предаде материала, той ловко маневрираше из тоя непрекъснат мравуняк, провираше се тук или там, хитро задминаваше по-бавните, търсеше непрекъснато свободен улей, в който да засили хода на своята кола. П. Вежинов, ДМ, 34. Царската диктатура маневрираше не без изкуство между властогонския устрем на партийните течения и очаквателната неподвижност на безпартийния масив. Д. Казасов, ВП, 585. Ние гледахме в различни посоки — аз над паметниците, а тя към железопътната линия, дето маневрираше някакъв локомотив. К. Калчев, ДНГ, 147. През второто полувреме на мача нападателите маневрираха умело.
2. Бързо и умело действам, преразпределям нещо съобразно с обстановката. Ръководството на строежа излезе от затрудненията, като маневрира успешно с наличните материални и парични средства. маневрира се безл. от маневрирам във 2 знач. При концентрация на строителството има възможност да се маневрира с машините, те да се употребяват според предназначението им, от което тяхната рентабилност нараства. ВН, 1958, бр. 2254, 2. Нужно е умело и гъвкаво да се маневрира с наличните хора и материални сили. РД, 1950, бр. 206, 1.