МАНЕВРЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от маневрирам и от маневрира се. Ние всякога трябва да разполагаме с резерви, за да попълваме загубите във време на боя, и да владеем безупречно тактиката на маневрирането. Сл. Трънски, Н, 107. Трябваше да се издържи поне още един час, за да се създаде чрез маневриране впечатлението, че силите им са непокътнати. Л. Дилов, РБД, 73. Вдигането на котва от шлеповете, маневрирането за тяхното подреждане, .. — отне много време. П. Спасов, ХлХ, 418. Българският въпрос се показал като спорен между Изтока и Запада, за българските политици се откривало широко поле за маневриране, те можели бързо да превръщат българския въпрос от държавен в междудържавен, от църковен в междуцърковен, да провокират едната или другата страна. Т. Жечев, БВ, 96. Маневриране на локомотив. Маневриране на футболен играч.