МАНЀЖ м. 1. Специално заградено място, площадка или сграда за тренировки по конна езда. Всред тази огромна градина се издига гордо .. не българския университет, не-е! .. издига се гордо .. двореца на княжеските коне манежа. Ал. Константинов, Съч., 201. — А мечтаех аз след историческия цикъл още картини да нарисувам цялата наша история да възкреся. Но кой мисли за това... Ето князът... Човекът, който трябва да покровителства изкуствата, да насърчава. Дай му коне и манежи, дай му „ура“ и тъпани. В. Геновска, СГ, 134.

2. В цирк — място, където се изнася представлението; арена. Два дни след пристигането им в града Васил облече бялото трико и се изправи зад завесата, която скриваше от публиката входа, през който артистите излизаха на манежа. Ив. Планински, БС, 26.

— Фр. manège. — Сп. Наука, 1881, кн. I.


Източник: Речник на българския език (онлайн)