МАНЀНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мъничък; манечък, малечък. „Па защо да ме разпадат?“ / Стоян на Стана говоре: / „Защо си ниска, маненка: / .. / ти не мож снопе да даваш / и не мож сено да фръгаш“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 215. „Той [Станко попа] тебе, Стано, не ще да земе, / на ще земе сестра ти Яна, / сестра ти Яна, най-маненката!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 254. Едно яничарче / маненко, глупавко. / То мирно не мина: / пауне подшикна, / жерави подвикна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 373. „Да продам, либе, децата“ / .. / „Децата недей продава — / децата още маненки, / маненки, щури, глупави“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 448.