МАНЀРА ж. Остар. Книж. Маниер; манер. Трябваше да приведа всичко; но аз се задоволявам да извадя няколко откъсъци, които могат да̀ една идея за ораторската манера на този оратор. Ч, 1875, бр. 2, 61. Разправях на нашите, .., че това не е освен шарлатанска манера, за да отвличат вниманието на народа от несносния режим на пълномощията... П. Р. Славейков, ПХС, 5. В тая книга авторът не ни прави много комплименти като народ, но е възхитен от нашата природа: известна манера, когато момата не чини — хвали се платът или кройката на дрехата ѝ. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 99.