МАНИА̀К, мн. -ци, м. 1. Мед. Човек, който страда от мания1 (в 1 знач.). Благодаря .. на господа лекарите-експерти, че не ме изкараха нито луд, нито маниак, нито някакъв ненормален тип, за какъвто ме взе пресата и общественото мнение. Елин Пелин, Съч. IV, 148.
2. Разг. Човек, който проявява силна страст, пристарстие към нещо, достигащи до крайност. Той [Тома Томов] е строг администратор, маниак по чистотата, заставя Н-чани да мият по три пъти в седмицата паважа пред домовете си. А. Гуляшки, ДМС, 127. — Говореше високо и сякаш предизвикателно. Оставете ги тия, дето са станали маниаци на тема „точкова система“ и на поддържане на линия. Ние да си хапнем и да си пийнем, каквото сърцето иска... Ст. Поптонев, НСС, 244.
3. Прен. Пренебр. Бездарен поет, художник, музикант, артист и под., който се мисли за даровит, има претенции за дарба, за големи познания и способности. — Та това момче е било графоман, маниак за литературна слава! Ив. Вазов, Съч. IХ, 69. — Именно нахал! — подхвана Спасов думите му. — Нещо повече, нахален маниак! Мисли, че всичко знае и всичко може. М. Марчевски, П, 268. Когато нещастният автор си излезе, той се похвали на колегите си, че съвсем не бил чел очерка [му], но знаел отлично как пишат всички тези маниаци. Ст. Христозова, ДТСВ, 48.
— Фр. maniaque.