МАНИАКА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Състояние на маниак, наличие на мания1 (в 1 знач.). Още по-жестоко и още по-трагично е разкрито моралното падение на нашата буржоазия в комедията „Големанов“. В нея страстта за власт се превръща в маниакалност. Т, 1954, кн. 4, 16. В амбициите си за издигане стигаше до маниакалност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)