МАНИВЀЛА ж. 1. Лост във форма на ъгъл, който се използва за задвижване на мотор на автомобил, трактор и др. Навън вече чакаха запрегнати конските линейки, а шофьорът на моторната линейка, запотен от въртенето на манивелата, гласно псуваше повредения стартер. В. Нешков, Н, 104-105. Аз трябва да позавъртя манивелата и да запаля мотора, защото изглежда, че нощта е била твърде студена. К. Калчев, ДНГ, 6-7. Що лекари съм возил, що отпускари! Примоли се някое войниче: „Деде, — казва, — закъснял съм, а полкът утре тръгва на маневри“. „Е — казвам, — щом тръгва утре, върти манивелата!“ Палиме и тръгваме. Д. Бегунов, ГВВ,41.
2. Техн. Приспособление за хващане с ръка, чрез което се командва машина или инсталация.
— От фр. manivelle.