МАНИЀРА ж. Остар. Книж. Маниер. На враговте си Каравелов отмъщаваше с едни къси, нервозни характеристики, .. Това отмъщение бе чисто литературно и напомнуваше полемическата маниера на руските революционери. С. Радев, ССБ I, 204. Поетите, които се подвизават в него [„Цариградски вестник“] .. — са повечето, ако не изключително всички, учители. Което обаче сгрупира тия мъже в едно, то е тяхната политическа маниера. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 405.