МАНИЀРНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Неодобр. 1. Държа се маниерно, неестествено, предвзето. Беше му омръзнало да маниерничи и позира, искаше да бъде естествен.
2. За писател, художник, музикант и под. — проявявам се, творя, като си служа с маниери, неестествени, предвзети похвати. Правеше впечатление умението му [на режисьора] прекрасно да разпределя групите и разпръсва движението по една сценична площ не по-голяма от 15-20 кв. м.! Без да маниерничи, той прекрасно стилизува с оглед на епоха и среда. Р, 1927, бр. 259, 2.