МАНИКЮ̀Р м. 1. Подрязване, почистване и оформяне на ноктите на пръстите на ръцете, обикн. с лакиране (у жените). Още ли не сте имали случай да се очаровате от оная приятна и красива обстановка в десятките кабини, дето дамата през всяко време на деня ще може да направи своята фризюра, маникюр и масаж на лицето. К, 1926, бр. 66, 4. Несесер за маникюр. Пила за маникюр.
2. Подрязани и оформени нокти на ръцете, понякога покрити с лак (у жените). Експертът чакаше отегчено в трапезарията, с лакти опрени на масата, и от скука разглеждаше маникюра по красивите си ръце. Д. Димов, Т, 343. Ванчето обаче нищо не каза — ядосваше се на словоохотливия си баща, .. Стискаше гневно пръсти, всеки миг очаквах маникюрът ѝ да изпука. Л. Петков, ГЦ, 39.
3. Лак върху ноктите на ръцете у жена. Той [Динко] погледна мрачно малката ѝ [на Ирина] нежно-мургава ръка със златен часовник и тъмночервен маникюр. Д. Димов, Т, 303. Те работят и за младото момиче с чиста сива мушама, .., с яркочервен маникюр и малка сребърна гривна на лявата ръка. З. Сребров, Избр. разк., 77. Дамата вероятно и досега се смяташе за неотразима красавица. Само така можеше да си обясни човек обувките и с високи тънки токове и каишки през глезена, острите и котешки нокти с ярък маникюр и лекомислените младежки къдрици. П. Незнакомов, БЧ, 47.
— Фр. manicure.