МАНЍЛА1, мн. няма, ж. 1. Подобни на коноп дълги лъскави влакна от стъблото на южното растение Musa textilis, които служат за направа на корабни въжета, а от остатъците се произвежда опаковъчна хартия или картон.
2. Въже, направено от такива влакна. В големи количества е изпратена манила, необходима за жътвата. ОФ, 1950, бр. 1769, 3. Снопите не се връзват добре .., единствената причина за това е лошокачествената манила. Не малка част от нея е гнила и се къса от връзвателния апарат. РД, 1958, бр. 184, 3.
— От собств. Manila.
МАНЍЛА2, мн. няма, ж. Хим. Вид изкопаема природна смола.
— От собств. Manila.