МАНЍСТО, мн. -а, ср. Мънисто. Велможите оглеждаха накитите, опитваха тежината им, любуваха се на направата, а на няколко крачки от тях Стоил поглеждаше купчината сини маниста и стъклени гривни. М. Смилова, ДСВ, 46. Войводата отвори ракличката и изсипа на дланта си поотделно тъй, че всички да видят: едни едри златни обици, два пръстена с големи камъни и един косичник от маниста и сребърни крушовидни листа. Ст. Загорчинов, ДП, 89. Захаринка беше с червена аладжа, .., по плитките ѝ бяха нанизани сини маниста и парици. Х. Русев, ПЗ, 93. Те [лисичетата] бяха прелестни същества, .. Очите им — още неоцветени — изглеждаха сини като маниста. Гледаха любопитно и наивно. Ем. Станев, ПЕГ, 93.
◊ Ситен (дребен) като маниста. Разг. Обикн. за букви или почерк. Много ситен, дребен и обикн. красив. „Силен в молива“ — помисли си Станкулов, като прелистваше чистите страници, изпъстрени със ситен като маниста почерк. М. Марчевски, П, 164.