МАНИФЕСТЍРАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Участвам в манифестация (в 1 знач.). Щом речта свърши, комунистите тръгнаха да манифестират със знамето, анархистите си отидоха като хора, които напразно са си дали труд, и главната улица, .., скоро взе обикновения си празничен вид. Ем. Станев, ИК I и II, 131. Колко много хора наизлезли, задръстили улиците... И всички весели, засмени, манифестират с плакати, с портрети. П. Михайлов, МП, 130. Беше почнало да се смрачава, но по улиците имаше голямо оживление. Децата от всичките училища манифестираха. Те носеха картини, рисунки, знамена и пееха. А. Каралийчев, С, 301.
2. Прех. Прен. Изразявам, показвам или заявявам открито някакво отношение, чувства, искания. Всяка година на З март българският народ манифестира пред целия свят, че цени свободата и народността си като най-скъпоценно благо. Δ Манифестира чувството си за превъзходство над другите. Δ Никога не криеше, а манифестираше пристрастията си. манифестирам се страд. Класическият идеал за красота и хармония се манифестира най-ясно в стенописта на Бачковската черквогробница от втората половина на 12 век. Р, 1927, бр. 236, 3.
МАНИФЕСТЍРАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Разкривам се, представям се като някакъв. Литературният критик се манифестира като непримирим борец против естетическия формализъм.
— От нем. manifestieren.