МАНИХЕЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Книж. Манихейство. В целия паметник ясно изплуват идеите за сътворението на света, които имат несъмнено тъждество и със западналия манихеизъм, и с учението на богомилите. СбС, 83. Манихеизмът са появи в нова форма около VII столетие в царуванието на Констанция, малкия Ираклиев син, и е известен в историята под име павликянство. Р. Каролев, УБЧИ, 91.
— От нем. Manichoismus.