МАНИХЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -eѝ, м. Истор. Последовател на манихейството; манихеец. — Лъжеш, лъжеш, Теодорите, едному богу се покланят истинските християни.. — Лъжеш ти и твоите скверни братя манихеи лъжат, еретико! Ст. Загорчинов, ДП, 454-455. Ревностният калугер разбрал от този суров отговор, че момата принадлежи към богоотстъпната секта на манихеите. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 54. И си пръскаха лъжовните учения за вярата. Таквизи били манихеите, които са бяха вгнездили в Пловдив. Д. Душанов, ИПХЧ, 152.