МАНИХЀЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозно дуалистично учение, създадено в Персия през втората половина на III в., представляващо смесица от християнски и дуалистични възгледи, оказало силно влияние за възникването на павликянството и богомилството в България през VII в. Ичургу не знаеше за манихейството, нито за това, че манихейците наричаха себе си правдолюбци. Й. Вълчев, СКН, 448. Тука [на Балканския полуостров] манихейството действаше на българоязичниците, от тука са разпространи по цяла България, дето беше преработено в нова форма. Р. Каролев, УБЧИ, 95-96.