МАНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Калугерски, монашески. — Добре ми дошла, Марийке, / .. / я седни, мило мамино, / я седни да си похапнеш / мирянски гозби всякакви, / .. / от близо да те погледам, / погледам, да се порадвам / на черни дрехи манишки. Ц. Церковски, Съч. II, 188. — Защо, Марийке, не ядеш? / Дали ми ѝ гозба безсолна / или ми ѝ хляба ръжаник, / или ми ѝ вино плесняво, / или се, мила, приучи / на постни гозби манишки, / на прясна риба дребница, / на ситни черни хайвери? Ц. Церковски, Съч. II, 189.