МАНКЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от манкирам. Покорни има и причини за такава предпазливост; Кепъл не криеше, че преследва и търси благоприятен случай да го изложи в недобросъвестност и манкиране. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 49. — От що сте недоволни? — горчиво попита той.. — От бездействието, от страхливостта, от манкирането ти. Д. Димов, Т, 171.