МАНЛИХЀРА ж. Вид скорострелна пушка, снабдена с нож за ръкопашен бой, използвана в българската войска до Първата световна война. Войводата прибра револвера си, метна манлихерата на рамо и излезе на улицата, следван от селския ръководител. Д. Талев, ГЧ, 118. Под мушамите и блузите си мнозина криеха револвери и ками, донесени от фронта манлихери и бомби лежаха по таваните. Ем. Станев, ИК III, 111. Потънала в прах и паяжина, там [зад шкафа] стоеше изправена някаква малка пушка .. Това беше истинска пушка, манлихера, на която беше отрязана дългата цев. НД, 202. — Дайте ни револверите! Но тримата възправени до тях мъже останаха неми и студени като лъскавите ножове на манлихерите си. А. Страшимиров, Съч. V, 229.
— От нем. Mannlicher. — От австр. собств.