МАНЛИХЀРКА ж. Остар. Манлихера. До него [командира] в селски шаячни дрехи с манлихерка на колене седеше помощник-командирът. Ем. Коралов, ДП, 113. Унтерофицерът, .., с манлихерка, юнашки опряна на коляното, .., гледа вторачено. Ив. Вазов, Съч. ХV, 157. — Я! — Данданата залегна и щракна спусъка на манлихерката му. — Ке ни сгреят манафята, види, види! Стреляха наистина. Стреляха от другия пост. А. Страшимиров, Съч. V, 75.