МАНЛИХЀРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За пушка — който е от системата Манлихер. Като на сън видях как по брега на реката бавно крачи Боян, надянал през ремъците две дълги манлихерови пушки. П. Вежинов, ЗНН, 110. Когато слънцето изгря и надникна над гората, трима въоръжени мъже отново препречиха шосето. Те бяха прашни, морни и окъсани. В ръцете си държеха дълги манлихерови пушки. П. Здравков, НД, 249.
2. Който се отнася до манлихера, предназначен е за манлихера. В училищните и църковните дворове раздаваха новички манлихерови патрони и дворовете се покриха с кафяви картонени кутии. Ем. Станев, ТЦ, 126. Безбройни гилзи от манлихерови патрони и изпразнени раници, пръснати навсъду, които свидетелствуваха за отчаянието, с което са се борили македонобългарите. Пряп., 1903,