МАНОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на налягането на течности и газове. Когато измервахме налягането на газа, върху живака на манометъра действат, удрят много частички с различни скорости, а не само една; манометърът измерва средно налягане. Физ. Х кл, 1951, 67. Налягането на парата в котела трябва да се контролира с напълно изправен и пломбиран манометър. К. Славомиров, Т, 394. Живачен манометър. Метален манометър. Чашков манометър.
— От фр. manométre.