МА̀НТА ж. 1. Разг. Работна дреха, закопчавана отпред или на гърба, която се слага обикн. над другите дрехи; престилка. Движат се машини, въртят се вретена, тичат пъргави работнички, облечени в бели манти, запретнали ръкави. Г. Караславов, Избр. съч. III, 81. Когато обличаше мантата си, той [доктор Райнов] надникна под долните клепачи на болния, погледна побелелите му крайници, опипа подутия му стомах. К. Колев, М, 139-140. — Аз съм ходила със сукман и дочена манта, а мъжът ми с шаячни панталони, но дъщеря ми ще се облича, както го изисква времето. Тарас, ТМ, 134. Клавдия беше облечена в извехтяла черна ученическа манта с неизменната бяла якичка. Д. Добревски, БКН, 119.
2. Диал. Антерия или каква да е друга дреха (Т. Панчев, РБЯд).
— Рум. mantă 'наметало'.