МА̀НТЀЛА ж. Остар. Мантиля, мантилка. В облеклото на жените преобладаваха тъмни цветове, .. Само учителката между тях беше облечена в бяло, но и тя беше стегната във висока яка и дълги ръкави, с мантела до над колената от сивосинкава коприна. Д. Талев, ПК, 494.


Източник: Речник на българския език (онлайн)