МА̀НТЕЛО, мн. -а, ср. Остар. Мантел. — Сега аз отивам да приготвя сичко, — рече, като са отдалечаваше Мацко, а в същото време към Кацар и да са приближаваше един високоснажен человек под черно мантелο и с шапка, каквато обикновено носят италянските разбойници. Π. Р. Славейков, ЦП (превод), 115. Малко подир туй са зададе един стар благороден, който пристъпваше полека, обвит в мантелото си. Н. Михайловски, ПА (превод), 9. „Спасявай се, .. на двора подслушах несъгледан... / Убийци тук изпраща вуйка ти, мене тръпки / побиват... на̀ мантело!“ / „На̀ шапка, нахлупи я!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 82.
— Ит. mantello.