МАНТЍЛЯ ж. 1. Дантелено или копринено наметало у испанките, което покрива главата и се спуска по гърба. Привечер [Франциска] си надянва голяма черна мантиля и отходи в църква. С. Радулов, ГМП (превод), 16. Управителите на фабриките поднесоха на Маргарита и на придворните госпожи пояси и мантили коприняни и многоценни. Н. Михайловски, ПА (превод), 150.
2. Къса горна дреха, наметка без ръкави в женския костюм от ХIХ в.
— Исп. mantilla.