МАНУСКРЍПТ м. Ръкопис, предимно древен, върху папирус, пергамент или хартия. Пишеше ги грижливо, почеркът черковнославянски, началната буква голяма и украсена. И по вънкашността си, и по тържествения си тон тия записки на Адамова напомняха древен манускрипт. Й. Йовков, Разк. II, 16. В цялото му държание [на ректора на Духовната академия на остров Халки] се чувствуваше колко сигурно и уверено се чувства, облегнат солидно на вековна институция, на непрекъсваема и стабилна традиция, на книгохранилища в подземията, в които се пазят манускрипти от далечни векове. Т. Жечев, БВ, 228.

— От лат. mannuskriptum през нем. Manuskript.


Източник: Речник на българския език (онлайн)