МАНШЀТ1 м. Долна обърната част на ръкав на горна дреха или крачол на панталон. Даринка извади от маншета на ръкава си кърпичка, за да избърше сълзата, която още не беше се появила. Ем. Станев, ИК I и II, 15. Две големи лапи го [Жак] опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. Писъмцето, скрито в маншета на ризата, остана, където си беше. Б. Райнов, ДВ, 198. Кръстоса крак върху крак, извади вестника от маншета на шинела си и нашироко го разгъна пред лицето си. В. Нешков, Н, 15. След вечеря, облечен в кабинетното си палто с яка и маншети от тъмнозелено сукно, той отново сядаше на бюрото си и грабваше стилото. Д. Калфов, Избр. разк., 91. Носеше [Павел] дълги панталони с червени лампаси, под чиито маншети се подаваха черни, грижливо лъснати обувки. Д. Димов, Т, 675.

— Фр. manchette.

МАНШЀТ2 м. Техн. Кожен или гумен пръстен за уплътняване на буталата на водни помпи, компресори и др. За подобряване на работата в цеха .. предложиха начин за многократно използване на охлаждащата се вода за компресорите и за поставяне на подвижни маншети на кислородния компресор. ВН, 1958, бр. 1998, 1. Уплътнението между буталото и цилиндъра се постига посредством кожени маншети, които не са изобразени върху фигурата. В. Геров, ПКВ, 365.

— Фр. manchette.


Източник: Речник на българския език (онлайн)