МАНШЀТА1 ж. Разг. Маншет1. Тя пъхна кърпичката си в тясната маншета на ръкава на блузката си. Δ Маншетата на панталона му беше опръскана с кал.

МАНШЀТА2 ж. Техн. Маншет2. Маншетата [на пръскачката] е пресована във форма на чашка и е от кожа или гьон. М. Дуковски и др., СМ, 175.


Източник: Речник на българския език (онлайн)