МАНЬО̀ВЪР, мн. -ври, м. Маневра (в 1, 2, З и 4 знач.). — Това, което може да се каже и което не е скрито — говореше изтежко и важно Сирмай, — то е, че германците подготвят един гениален стратегически маньовър! П. Славински, ПЩ, 122. Други [ловци] чевръсто се качиха по дърветата, а трети се оттеглиха с изкусен маньовър чак в чертите на селото. Хр. Пелитев, ХО, 117. Само с течение на времето Цанковото движение щеше да покаже своята значителност като политически маньовър в своята слабост като обществено направление. Т. Жечев, БВ, 106.
— От фр. manéuvre или нeм. Manöver.