МАРАБУ̀Т м. Книж. 1. Член на мюсюлмански военно-религиозен орден на монасите дервиши в Северна Африка.
2. Мюсюлмански отшелник. Често под маслиновите дървета могат да се видят гробници на „марабут“ — някакъв „светец“, нещо типично за местното население. П. Цолов, Т, 8.
3. Малка джамия, в която служи такъв отшелник (Вл. Георгиев и др., БЕР З).
— От араб. през фр. marabout. — Друга форма: марабу̀.