MAPAHГО̀З м. Остар. и диал. 1. Дърворезбар, резбар; марангозин, марангозчия. Когато изнасяха покойника от закрития салон, Александър Христакиев си помисли, че заедно с хаджи Драган си отиват и старите резби по тавана, дълбани от тревненските марангози. Ем. Станев, ИК III, 100. Много бяха тревненските занаяти и за тях говорят следните наименования: зографи (иконописци), марангози (резбари). Д. Казасов, ВП, 38.
2. Дърводелец; дограмаджия. Секой от тройцата зафатил да си работат свойот занает — еденийот бил ткаяч, ткаел платна, килими .. Другийот — шчичар, ковчегар или дограмаджия, марангоз. СбНУКШ ч. II, 177.
3. Дърворезба; резба. — Мина онуй време, кога давах душа на дървото... — Душа ли? — Такъв марангоз да изрежеш... Душата му да не е от ден до пладне... Век да държи, два да държи, все да е млада. ЖД, 1965, кн. 12, 14. Портрета, що лани изпрати, / баща ти за спомен рамкоса / във розов венец марангози, / да гледаме и му се радваме. Н. Марангозов, НПС, 8.
4. Като нареч. Като резба, във вид на резба. Темплото е изработено марангоз и позлатено, то взима очите с богатото си великолепие. Ив. Вазов, Съч. ХV, 26.
— От ит. marangone 'дърводелец' през тур. marangoz или гр. μαραγϰός.