МАРАНГОЗЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. Марангозен, марангосан. През иконите увиснаха марангозлии кандила със светлочервени прозирни чашки за маслото. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25. Предприемчивите горскокосовчани ще престроят своите „одаи“ и чардаци с „марангозлии“ греди и трапузани според вкуса на днешното време. З. Сребров, Избр. разк., 202. Стая на еснафа при черквата. Миндери, застлани с губери. Маса пред миндерите. Вратата ниска, но марангозлия, с жълти гвоздеи, води надясно. Р. Стоянов, М, 27.