МАРАНГО̀САН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е с дърворезба, с марангоз (в З знач.); марангозен, марангозлия. Тогавашният меркез .. с марангосан таван .. сега са парадните стълби, що водят в горния етаж на княжеския дворец. Ст. Заимов, М, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)