МАРАНЯ̀ ж. 1. Само ед. Видимо трептене на въздуха в горещ и тих ден (обикн. през лятото). Наоколо беше тихо, пусто, само пеперуди прелитаха над оградата и се губеха в маранята. К. Калчев, СТ, 63. Имаше палещи слънчеви лъчи, нажежени скали, тежка пладнешка мараня и непоносим задух, но вода нямаше. Д. Ангелов, ЖС, 611. Той [Герасим] тури длан над очите си и се загледа внимателно през праха и маранята. Ст. Загорчинов, ДП, 233.
2. Силно нагорещен въздух, който трепти над земята. Слънцето незабелязано се възкачваше по прозрачните стъпала на запаления ден; долу — леката треперлива мараня извиваше над ръжта. П. Михайлов, ПЗ, 170. Палещото юлско слънце бе спряло високо над синия похлупак на небето и сипеше жар над трептящата мараня в хълмистата равнина. Д. Линков, ЗБ, 91-92. От своята вятърна мелница, спряла сред маранята и отпуснала крила като болна птица, дядо Щерю гледаше към двете самотни дървета на юг и мислеше за двамата сенебирски братя. Й. Йовков, ΒΑΧ, 137.
3. Задушна лятна горещина в сух ден; жега. Градът изгаряше в лятната мараня, утихнал, с пусти улици. Л. Михайлова, Г, 134. Знойно лято е .. Огнената мараня е пропъдила птиците в шубраците и драките, легнала е чудна тишина. Др. Асенов, СВ, 133. Към обед, когато маранята проникна в трюма и задухата стана тежка и непоносима, Спас заповяда на хората да починат. Д. Добревски, БКН, 55. Наистина целият предиобед беше мирно; пък и сега, в тежката следобедна мараня, ни един гръм не буди тишината. Л. Стоянов, Х, 24.
4. Само ед. Топли изпарения от земята или от водната повърхност в горещо време, които се разпростират като мъгла. Вечерната мараня погълна всичко и го потопи в мека тишина и покой. П. Вежинов, ЗНН, 79. В самия хоризонт върховете са замрежени от синкава пара на дневната мараня. Ив. Вазов, Съч. ХV, 94. Храстите от глог и тръни, напудрени от пепелта, мълчаха в предутринната мараня. М. Яворски, ХСП, 124. // Разш. Ед. и мн. Лека мъгла, която се разпростира над земята или по високите места. Като наближаваше [Теодосий] Търново, а от високите места на пътя вече побляскваше през маранята звънярната на църквата Възнесение Христово, .., настигна го един непознат калугер, възседнал на магаре. Ст. Загорчинов, ДП, 232. В полето едва се виждаше градът, забулен в една прозрачна мараня, легнала като сън над широката равнина. Н. Попфилипов, РЛ, 55. Далече, в дълбокия свод, дремеха сините напречкани върхове на Балкана и тънеха в марани. Ил. Волен, ДД, 31. Витоша, покрита с тънко було от първия сняг и обвита в прозрачна мрежа от мараня, добиваше странна някаква прелест и сякаш стоеше по-далеч от кръгозора. Ив. Вазов, Съч. ХI, 85.
— Друга (диал.) форма: марана̀.