МА̀РГАРЕЦ, мн. няма, м. Нар.-поет. Умал. от маргар; маргаритец. Като девойки [Иванчо] наближи, / в коюн жибове бъркаше, / шепа маргарец вадеше, / окол девойки пръскаше. Нар. пес., СбВСт, 125. „Конче ле, конче шаряно, / яко сватбата достигнем, / .., / ще ти гривата посребря / със ситян, бял ми маргарец“. Нар. пес., СбНУ XLVII, 2. Па си [Дуко] седи на дукяна, / та си харче ситно купе: / ситен дребен маргарец. Нар. пес., СбВСтТ, 351. Що ти трябва Келчо от маргарец шапка. П. Р. Славейков, БП II, 223. ● Обр. Когато се [момичето] засмявало, трендафел цъфтял от устата му, а когато заплачало, от очите му маргарец капело. Нар. пес., СбНУ V, 197.
◊ Зъби като бял маргарец. Диал. Много бели, блестящи зъби. Кога се засмее, показват се два реда оние ситни и бели като бял маргарец зъби. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9.