МАРГАРЍТ м. 1. Геол. Бисерна слюда.
2. Остар. Книж. Бисер. Сне от главата си короната и я наложи на неговата глава. Завчас и Коломб откачи от вратата си златната и с маргарит украсена веригица и я прикачи на вратата на Кацика. П. Кисимов, ΟΑ I, 59.
— От гр. μαργαρίτης.