МАРДАЛЪ̀К, мн. няма, м. Събир. Диал. Отпадъчни, ненужни, негодни продукти като едно цяло. — Замини и покрай касапите, кажи им колкото има мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Ал. Константинов, БГ, 111.

— От тур. mardalık.


Източник: Речник на българския език (онлайн)