МАРИФЀТ м. Диал. Мурафет. — Слушам — казвал той на съгражданите си стружани — в църква Евангелието да се пеит, ама шчо марифет, шчо файде от него, кога не разбирам нишчо? К. Шапкарев, МЖБМ, 7. Откоа беше ѝ зел парите свети Тома, думал, думал и издумал еден марифет: и за чорбаджията да се избавит от греот, и сиромасите да се закрепат во градо и да речат: „Бог да прости“. Нар. прик., СбНУ ХIV, 110. Най-после беше измислил еден арамийски марифет, що ти велаат: „Водата спиет, душманинот не спиет“. Нар. прик., СбНУ ХI, 113.
— Друга форма: маривѐт.