МА̀РКГРАФ м. Истор. 1. Само ед. Титла на управител на пограничен укрепен административен окръг във Франкската държава (VIII-IХ в.).
2. Лице с такава титла.
3. Само ед. Наследствена титла на владетел на феодално княжество (маркграфство) в средновековна Германия, по-голяма от граф и маркиз. Градът [Карлсруе] е основан в 1715 година. Авторът на плана не е известен, предполага се обаче, че идеята е дадена от самия владетел, маркграф Карл Вилхелм. М. Бичев, АНВ, 450.
4. Лице с такава титла. Те запознаха канартикина с първия посланик — маркграфа на Вормс Рихтер. Й. Вълчев, СКН, 87. Кралят на Бавария воюваше с някакъв граф, съюзил се с маркграфа на едно френско херцогство. Д. Добревски, БИ, 159.
— Нем. Markgraf.