МАРКИЗЀТ м. Само ед. Лека прозрачна памучна или копринено-памучна тъкан. Беше облечена в рокля от тъмен маркизет с къси ръкави и с доста голямо деколте. Ем. Станев, ИК I и II, 215. Вятърът свободно си играеше с подрязаните ѝ коси и прозрачна пола от черен, напъстрен със звезди маркизет. П. Михайлов, ПЗ, 63-64. И сега / теменужен дъх / изпълва / и блузката / от евтин маркизет, / и тъмносинята / моминска барета. В. Марковски, Избр. пр II, 147. // Само мн. Различни видове от тази тъкан. ● Обр. Есенната нощ простира своите бели маркизети. Хр. Смирненски, Съч. III, 41.
— Фр. marquisette.