МАРКИЗЀТЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от маркизет. Сега бе облечена в една тънка маркизетена рокличка. Д. Калфов, Избр. разк., 300. Той носеше .. Бонка, облечена в дългата си маркизетена нощница. Г. Райчев, ЗК, 59-60. Пазеше [момичето] своето достойнство, макар да живееше в мизерия. Гладуваше, носеше маркизетена рокля, зле прикриваща хубавото и младо тяло. Ст. Мокрев, ПСН, 20.