МАРКИРО̀ВКА ж. 1. Означение, знак върху багаж, стока, амбалаж и др. за посочване качеството, произхода, предназначението и др.

2. Само ед. Събир. Указващи означения, обикн. върху път, местност, писта и под. Зимното изкачване на върха трябва да става по новата зимна маркировка, тъй като голяма част от пътя е лавиноопасен. М. Гловня и др., Р, 63. Водачът Найден по навик се озърта .. Сякаш Деян все още може да ни догони по означената от самия него маркировка и да си заеме мястото. Бл. Димитрова, Лав., 35. За маркировка [на планината] и дума не можеше да става. Откриването на по-живописни местности за екскурзия ставаше случайно. П. Мирчев, СЗ, 114.

3. Само ед. Маркиране. Извършена е огромна работа по маркировката на пътеките в парка. Е, 1981, бр. 1085, 1. Маркировка на пътната мрежа.

— Рус. маркировка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)