МАРОКЀН м. 1. Само ед. Тежък копринен плат за дамски рокли. Рокля от марокен . // Само мн. Различни видове такъв плат. Текстилната индустрия създаде много крепирани платове, като марокени и жоржети. Б. Божиков и др., ИО, 75.
2. Само ед. Обработена козя кожа, която се употребява за подвързия, за производство на чанти, портфейли и др. Ботините от шевро или марокен били много модерни. Б. Божиков и др., ИО, 68. Той [Франсоа] е сух мургав момък, с малко уморени очи и с портретче на жена и дете в една от преградките на портфейла му от изтъркан марокен. Св. Минков, ДА, 11. Наши търговски представители във Виена, .., Италия и дори Украйна са продавали в сравнително големи за онзи период количества цървулджийски и папукчийски гьон (кюселе), .., сахтиани и марокен. Й. Чолаков, НХП, 7.
— Фр. maroquin. — Друга форма: марοкѝн.